рационализъм

Какво е рационализъм:

Рационализмът е философска теория, която дава приоритет на разума като способност за познаване на сетивата.

Рационализмът може да се раздели на различни направления: метафизичната верига, която всъщност намира рационален характер и показва, че светът е подреден логически и подчинен на закони; епистемологичен или гносеологичен аспект, който разглежда разума като източник на всяко истинско знание, независимо от опита; и етичното измерение, което подчертава релевантността на рационалността, съответно, на моралното действие.

Принципите на разума, които правят знанието и моралната преценка възможни, са вродени и се събират в способността на човешкото познание ( lumen naturale ).

Защитата на разума и превесът на това философско течение се превръща в идеология на френското Просвещение и в религиозния контекст създава критично отношение към откровението, което завършва с защитата на естествената религия.

Християнски рационализъм

Християнският рационализъм се състои от спиритуалистическа философия, систематизирана от Луис де Матос и възникнала благодарение на отделянето на бразилското спиритическо движение. Последователите на тази доктрина твърдят, че християнският рационализъм е наука, а не религия, и има за цел да подходи към еволюцията на човешкия дух, като достига до заключения за явленията и въпросите като причина и разсъждение.

Рационализъм и емпиризъм

За разлика от емпиризма, рационализмът приема съществуването на вродени истини и " априорни " истини. И. Кант е извършил синтез на рационализъм и емпиризъм, поддържайки като препратка на всички знания данните в опита и в същото време утвърждавайки съществуването на форми " априори " в темата.

Рационализъм на Декарт

Като философско течение рационализмът се ражда с Декарт и достига своя връх в Б. Еспиноза, Г. В. Лайбниц и Ч. Волф. Декартовият рационализъм показва, че е възможно само да се достигне до познаването на Истината чрез разума на човешкото същество.

За Декарт имаше три категории идеи: случайни, фактивни и вродени . Примитивните представляват идеите, които възникват чрез данни, получени от нашите сетива; са идеите, които произхождат от нашето въображение; и вродени идеи, които не зависят от опита и от нас, откакто сме родени. Според Декарт математическите понятия и представата за съществуването на Бог са примери за вродени идеи.