Бойни изкуства

Какво представляват бойните изкуства:

Бойните изкуства са набор от индивидуални бойни техники . Някои от най-известните бойни изкуства са кунг-фу, карате, джудо, айкидо, магма крав, джудо, джиу-джицу, муай тай, таекуондо .

Първите бойни изкуства се появяват на Далечния изток и първоначално представляват техники за справяне с бели ръце. Бойните изкуства включват и лични защитни процеси със или без оръжия, което обяснява името бойно или войн. По-късно бойните изкуства стават спортни дейности, които целят да усъвършенстват тялото и ума. Техники, научени като спорт, могат да се използват в рамките на самозащитата.

Бойните изкуства могат да бъдат разглеждани по няколко начина. Като форма на физически упражнения, те подобряват балансираното развитие на всички части на тялото, гъвкавостта на ставите, правилната поза на гръбначния стълб, контрола на дишането, релаксацията и укрепването на мускулите. Практиката на бойните изкуства помага в баланса и позволява да се постигне дисциплина и да се развият рефлекси.

Те са ефективен процес на морална формация и повишават физическия и умствения капацитет, помагат за придобиване на самоконтрол, смелост, чест, лоялност, скромност и доброта. Днес бойните изкуства се практикуват като масов спорт и в контекста на висока конкуренция, какъвто е случаят с джудо и карате. В много случаи бойните изкуства не предвиждат използването на оръжия или аксесоари. Кендо и кобудо например се практикуват с бели оръжия.

Китайските, корейските, индонезийските и японските бойни изкуства са тези, които са достигнали по-високо ниво на подобрение и признание по целия свят.

В Япония борбата съществува от много години. Някои историци смятат, че именно през 859 г. бойните изкуства са решили кой от двамата сина на император Бунтуку да се издигне до трона. От 1200 г. самураите, воини от най-висок ранг, разработиха няколко техники за борба с мелето, които имаха за цел да преодолеят противника, дори когато не разполагаха с оръжие.

Професионализмът в бойните изкуства е резултат от големите постижения през вековете. Професионализмът ще завърши с практикуването на джиу-джицу (джиу-гладкост + джицу - техника). Джиу-джицу произхожда през 1882 г. от джудото (джиу или джу - умение + до-чрез), чийто създател е японецът Джигоро Кано (1860-1938). Като спорт, джудото се практикува на световни първенства от 1956 г., като през 1964 г. вече е част от олимпиадата.

За разлика от джудо, карате (кара - празен + те - ръка) не е насочено към сближаване на близко разстояние. В това бойно изкуство целта е да се свалят противника чрез удари, направени с ръцете и краката. Карате произхожда около 1920 г., а негов автор е японският Гичин Фунакоши (1869-1957). Световните първенства започват да се организират от 1970 г. насам.

По-ново бойно изкуство е айкидо, основано от Морихей Уешиба (1883-1969), и е бойно изкуство, което се разглежда като сливане на различни бойни изкуства от японски произход.

Бразилски бойни изкуства

Някои от най-известните бразилски бойни изкуства са бразилското джиу-джицу, капоейра и комбато. Има и бразилски модал, наречен "Vale tudo" (известен благодарение на братята Gracie), където бойци, специализирани в различни бойни изкуства, могат да се изправят един срещу друг.

Смесени бойни изкуства

Смесените бойни изкуства, известни с акронима AMM или MMA (смесени бойни изкуства), са бойни спортове, които съчетават постоянни битки, но включват и техники на подчинение и борба с земята. Смесените бойни изкуства включваха някои правила във Вейл, тъй като тази модалност не се използваше.

Спортистите, които практикуват смесени бойни изкуства, практикуват различни видове бойни изкуства, за да имат по-добра подготовка и познания за различни техники, които ви позволяват да победите противника си. Най-известният турнир по смесени бойни изкуства е UFC (Ultimate Fighting Championship), който е една от най-големите звезди на бразилския изтребител Андерсън Силва.