Значение на ултративността

Какво е Ultrativity:

Ultrativity се състои от действието на прилагане на закон (или правен инструмент), който вече е бил отменен в случаите, възникнали през периода, в който е бил в сила.

Ако нарушението е извършено преди отмяната на даден закон, то ще се управлява и третира въз основа на правилата, установени от отменения закон, а не с действащия закон.

В конкретния случай отмененият закон действа по начин, представляващ злоупотреба, тъй като той продължава да се прилага дори и след отмяната му, но само за престъпленията, извършени през периода, в който е влязъл в сила.

Съгласно принципите на наказателното право, наказателните правила, които са най-полезни за обвиняемия, трябва да се прилагат, когато е възможно. Това означава, че законът е само ултративна, ако е по-полезна за обвиняемия, отколкото действащото законодателство.

Например, закон от 1990 г. предвижда 2-годишна присъда за обвиняемия, а през 2000 г. този закон се отменя и в замяна наказанието се утежнява за 4 години лишаване от свобода за осъдения.

Обвиняемият е изправен пред съда през 2002 г. за престъпление, извършено през 1998 г. Според принципа tempus regit actum, наказателното право предвижда, че подсъдимият трябва да бъде съден въз основа на законодателството от 1990 г., което е било в сила по времето на който практикува престъплението.

Но ако законът от 1990 г. има по-сериозни последици за обвиняемия от законодателството от 2000 г., последният ще се прилага дори за престъпления, извършени преди неговото приемане. В този случай се казва, че законът действа със задна дата.

Ретроактивност и ултративност

Както е посочено, крайната сила на закона се състои в прилагането му дори след отмяната й, само за случаите, които са настъпили в периода на валидност на закона.

Ретроактивността се състои в използването на закона за случаите, които възникват преди появата на същото.

По закон законът може да бъде обратен само ако е по-полезен за обвиняемия, отколкото предишното законодателство. В противен случай отмененият закон може да бъде свръхактивен, докато действащият закон се счита за нереактивен, т.е. не може да реагира обратно и да засегне случаи, възникнали преди неговото прилагане.

Вижте също: значението на Ex tunc и Ex nunc.